Виктор Янков: Пловдив става все по-притегателен за млади хора, които се занимават с култура
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по " Радио " Пловдив " с Виктор Янков, от Фондация " Пловдив 2019 ".
Иска ми се да създадем нещо като равносметка за стратегия " КултАрт ", за всичко, което беше направено досега. И надлежно да попитам ще продължите ли следващата година тази активност?
Тази година през юли месец приключи второто издание на Академията " КултАрт ". От 2021 до днешна дата през тази интернационална стратегия минаха съвсем 250 студента от цяла Европа. Ние успяхме да реализираме заложената първоначално цел една мярка, която се започва като мярка за възобновяване след Коронавирус за млади гении и мениджъри, до план, който сега сплотява над 15 културни институции в България, Австрия, Италия, Гърция, Северна Македония. През последната година с екипа на фондация " Пловдив 2019 " поставихме и нещо друго като цел – да оставим физическа диря след Академията " КултАрт " и дружно с нашите сътрудници от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, създадохме залата " КултАрт ", която се намира в Стария град, в постройката на Академията в Пловдив, някогашната зала 8. Това е " КултАрт рум ".
В него сега се образоват студенти на Академията по културен мениджмънт. Също по този начин това е едно отворено пространство, което дава благоприятни условия за по-широки тематики, диспути и срещи. Аналогични пространства се сътвориха и в нашите партньорски градове Виена, Лече, Йоанина, в Гърция и Скопие. Искаше ни се да се сложи основата на по-дълготрайно партньорство сред страните.
Не би трябвало да забравяме, че Пловдив се трансформира във все по-притегателен център за младежи, които се занимават с просвета. Последните 7-8 години, като завещание на Европейска столица на културата остава този европейски имидж на града, който притегля младежи заради това, че Пловдив е наличен, отворен, вселенски и доста бързо разрастващ се в областта на актуалната просвета град. Нашата задача оттук нататък е да стартираме и поддържаме сходни платформи, като " КултАрт ", с цел да привличаме повече хора, които да работят тук – младежи, които да развиват нови планове и да усъвършенстват културната среда в града.
А " КултАрт " е относително дребен план на фона на тези дългогодишни културни политики в града, само че той е един индикативен образец за това, че с помощта на нашите сътрудници от Центъра за развиване на човешките запаси и стратегия " Еразъм “, даваме от една страна опция на млади българи, които се занимават с просвета да пътуват, да получават опит на открито, в разнообразни сфери на културата и културния мениджмънт. Но въпреки това, да представяме Пловдив по един нов метод, а точно като център за обучение, като център за развиване на гении, за рационализиране. Много градове в Европа са стъпили навръх тази повърхност, с цел да се трансфорат години по-късно в едни от огромните копоси на актуалната просвета в Европа.
Това са в действителност новото потомство културни мениджъри, с които вие в този момент работите?
Ние се събудихме в 2021 година с една съществена задача - да задържим темпото от годината и от купата през 2019, да успеем да помогнем на бранша, на новите лица да започват, да развиват интернационалните, огромни, космополитни културни събития в Пловдив. И " " КултАрт " беше един подобен опит да намерим новите лица на културата.
Ще продължи ли в бъдеще цялата тази Академия?
Когато тази година направихме финалните доклади и разбори на миналото издание, има едни данни, които не ни дават мира. Програмата " КултАрт " даваше опция на 25 младежи от България да се включат, а аплайваха над 250. Това демонстрира, че в новото потомство има интерес, има предпочитание за насърчаване на потенциал. Но новото потомство е отворено, съвременно и ужасно любопитно в областта на културата. И с сътрудниците планираме и обмисляме по какъв начин да стартираме през 2026-а с подобен нов доразвит план.
Задаваме си въпроса: какъв е капацитетът на учениците в Пловдив? В Пловдив са едни от най-хубавите гимназии освен в езиковите гимназии и в математическата гимназия. Има ужасно доста умни, будни деца, които считам, че сега нямат толкоз елементарен и проведен достъп до просвета. Много ни се желае културните центрове в Пловдив да бъдат непрекъснато цялостни с възпитаници по този начин, както сме ги виждали, когато пътуваме на екскурзиите и влезеш в огромен музей в Берлин или Мюнхен. Той е претъпкан с деца и възпитаници, които имат изнесени занимания там. Това мисля, че е една посока, в която можем да мислим с сътрудниците в Пловдив и да развиваме сходни планове и сходни политики. За да има смисъл да сътворяваме нови пространства за просвета, да откриваме нови музеи, би трябвало да има кой да върви в тях. Има доста положителни образци към този момент в града за това по какъв начин с вярната връзка и хрумвания музеите стават притегателни центрове за младежи и са непрекъснато цялостни. Аз го видях преди няколко дни в Природонаучния музей, както и в новата зала " Африка " в този момент.
Да, а в този момент и Етнографския музей, на който вършат нова образна еднаквост, което отново цели да притегли повече гости.
Да. Новата зала на Етнографския музей. Музеят на Maina Town " Не-Музеят на Пловдив " е едно такова съвременно ново пространство. Трябва да имаме инструментите, с които тези пространства да са задействани.
Вие към този момент работихте и по тематиката за злоупотребите с изкуствения разсъдък. Сега е изключително мощна към този момент намесата и злоупотребата с него. По някакъв метод мислите ли отново да включите сходни тематики в Академията?
Особено в областта на креативните промишлености, на образните изкуства, на архитектурата, и на текста. Но ние имаме вяра, че това е нов инструмент, който усъвършенства естествения разсъдък. За в този момент сме подкрепили няколко плана в тази посока. Последният беше на Библиотека " Иван Вазов ", на Народната библиотека.
Т.е. вие го гледате откъм позитивната страна? Не е толкоз ужасно, по този начин както някои създатели?
О, несъмнено. Все отново би трябвало да знаем, че и тази година, която следва в Пловдив, ще дойдат едни от най-големите имена на музикалната сцена в Европа сега. Ще идват ужасно доста интернационалните създатели и специалисти в града. Аз имам вяра, че полето за изкуствения разсъдък не е някаква абстракция, която да ни плаши и да се стагнираме. Това е опция, която с вярното й използуване, с вярното менажиране, изключително в областта на културата, може да дава извънредно огромни резултати.
Значи, смятате да продължите. Имахте доста положителни взаимоотношения с Македония, което демонстрира, че се работи за създаване на положителни междусъседски връзки.
Не единствено с Македония, работата с Румъния, с нашите най-близки съседи от Гърция, Сърбия. Въобще тематиката за Западните Балкани в полето на културната дипломация, колкото и напудрено да звучи този израз, измежду младежите е най-лесният и най-адекватен път, по който може да вървим.
Иска ми се да създадем нещо като равносметка за стратегия " КултАрт ", за всичко, което беше направено досега. И надлежно да попитам ще продължите ли следващата година тази активност?
Тази година през юли месец приключи второто издание на Академията " КултАрт ". От 2021 до днешна дата през тази интернационална стратегия минаха съвсем 250 студента от цяла Европа. Ние успяхме да реализираме заложената първоначално цел една мярка, която се започва като мярка за възобновяване след Коронавирус за млади гении и мениджъри, до план, който сега сплотява над 15 културни институции в България, Австрия, Италия, Гърция, Северна Македония. През последната година с екипа на фондация " Пловдив 2019 " поставихме и нещо друго като цел – да оставим физическа диря след Академията " КултАрт " и дружно с нашите сътрудници от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, създадохме залата " КултАрт ", която се намира в Стария град, в постройката на Академията в Пловдив, някогашната зала 8. Това е " КултАрт рум ".
В него сега се образоват студенти на Академията по културен мениджмънт. Също по този начин това е едно отворено пространство, което дава благоприятни условия за по-широки тематики, диспути и срещи. Аналогични пространства се сътвориха и в нашите партньорски градове Виена, Лече, Йоанина, в Гърция и Скопие. Искаше ни се да се сложи основата на по-дълготрайно партньорство сред страните.
Не би трябвало да забравяме, че Пловдив се трансформира във все по-притегателен център за младежи, които се занимават с просвета. Последните 7-8 години, като завещание на Европейска столица на културата остава този европейски имидж на града, който притегля младежи заради това, че Пловдив е наличен, отворен, вселенски и доста бързо разрастващ се в областта на актуалната просвета град. Нашата задача оттук нататък е да стартираме и поддържаме сходни платформи, като " КултАрт ", с цел да привличаме повече хора, които да работят тук – младежи, които да развиват нови планове и да усъвършенстват културната среда в града.
А " КултАрт " е относително дребен план на фона на тези дългогодишни културни политики в града, само че той е един индикативен образец за това, че с помощта на нашите сътрудници от Центъра за развиване на човешките запаси и стратегия " Еразъм “, даваме от една страна опция на млади българи, които се занимават с просвета да пътуват, да получават опит на открито, в разнообразни сфери на културата и културния мениджмънт. Но въпреки това, да представяме Пловдив по един нов метод, а точно като център за обучение, като център за развиване на гении, за рационализиране. Много градове в Европа са стъпили навръх тази повърхност, с цел да се трансфорат години по-късно в едни от огромните копоси на актуалната просвета в Европа.
Това са в действителност новото потомство културни мениджъри, с които вие в този момент работите?
Ние се събудихме в 2021 година с една съществена задача - да задържим темпото от годината и от купата през 2019, да успеем да помогнем на бранша, на новите лица да започват, да развиват интернационалните, огромни, космополитни културни събития в Пловдив. И " " КултАрт " беше един подобен опит да намерим новите лица на културата.
Ще продължи ли в бъдеще цялата тази Академия?
Когато тази година направихме финалните доклади и разбори на миналото издание, има едни данни, които не ни дават мира. Програмата " КултАрт " даваше опция на 25 младежи от България да се включат, а аплайваха над 250. Това демонстрира, че в новото потомство има интерес, има предпочитание за насърчаване на потенциал. Но новото потомство е отворено, съвременно и ужасно любопитно в областта на културата. И с сътрудниците планираме и обмисляме по какъв начин да стартираме през 2026-а с подобен нов доразвит план.
Задаваме си въпроса: какъв е капацитетът на учениците в Пловдив? В Пловдив са едни от най-хубавите гимназии освен в езиковите гимназии и в математическата гимназия. Има ужасно доста умни, будни деца, които считам, че сега нямат толкоз елементарен и проведен достъп до просвета. Много ни се желае културните центрове в Пловдив да бъдат непрекъснато цялостни с възпитаници по този начин, както сме ги виждали, когато пътуваме на екскурзиите и влезеш в огромен музей в Берлин или Мюнхен. Той е претъпкан с деца и възпитаници, които имат изнесени занимания там. Това мисля, че е една посока, в която можем да мислим с сътрудниците в Пловдив и да развиваме сходни планове и сходни политики. За да има смисъл да сътворяваме нови пространства за просвета, да откриваме нови музеи, би трябвало да има кой да върви в тях. Има доста положителни образци към този момент в града за това по какъв начин с вярната връзка и хрумвания музеите стават притегателни центрове за младежи и са непрекъснато цялостни. Аз го видях преди няколко дни в Природонаучния музей, както и в новата зала " Африка " в този момент.
Да, а в този момент и Етнографския музей, на който вършат нова образна еднаквост, което отново цели да притегли повече гости.
Да. Новата зала на Етнографския музей. Музеят на Maina Town " Не-Музеят на Пловдив " е едно такова съвременно ново пространство. Трябва да имаме инструментите, с които тези пространства да са задействани.
Вие към този момент работихте и по тематиката за злоупотребите с изкуствения разсъдък. Сега е изключително мощна към този момент намесата и злоупотребата с него. По някакъв метод мислите ли отново да включите сходни тематики в Академията?
Особено в областта на креативните промишлености, на образните изкуства, на архитектурата, и на текста. Но ние имаме вяра, че това е нов инструмент, който усъвършенства естествения разсъдък. За в този момент сме подкрепили няколко плана в тази посока. Последният беше на Библиотека " Иван Вазов ", на Народната библиотека.
Т.е. вие го гледате откъм позитивната страна? Не е толкоз ужасно, по този начин както някои създатели?
О, несъмнено. Все отново би трябвало да знаем, че и тази година, която следва в Пловдив, ще дойдат едни от най-големите имена на музикалната сцена в Европа сега. Ще идват ужасно доста интернационалните създатели и специалисти в града. Аз имам вяра, че полето за изкуствения разсъдък не е някаква абстракция, която да ни плаши и да се стагнираме. Това е опция, която с вярното й използуване, с вярното менажиране, изключително в областта на културата, може да дава извънредно огромни резултати.
Значи, смятате да продължите. Имахте доста положителни взаимоотношения с Македония, което демонстрира, че се работи за създаване на положителни междусъседски връзки.
Не единствено с Македония, работата с Румъния, с нашите най-близки съседи от Гърция, Сърбия. Въобще тематиката за Западните Балкани в полето на културната дипломация, колкото и напудрено да звучи този израз, измежду младежите е най-лесният и най-адекватен път, по който може да вървим.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ